вторник, 27 март 2012 г.

Защо..

Точно, когато си мисля, че съм те забравила ти се появяваш изневиделица, напомняйки ми, че все още съществуваш...
Защо..когато имам една причина да съм щастлива, ти ми даваш 101 за да не съм и да продължа да римувам.
Защо..винаги търся някой като теб.
Защо.. не успявам да продължа напред.
Защо.. в сянката на миналото, аз очаквам бъдещето да се крие.
Защо.. съм влюбена в сърце, което отдавна за мене не бие.
Защо..Защо...Защо?



2 коментара:

  1. красива, спри да се измъчваш с тази необиятна въпросителна думичка "защо". До скоро и аз бях в абсолютно подобното положение и си личи от целия ми блог.. но ти гарантирам, че идва рано или късно (когато най-малко очакваш) един ден, в който нещо ти се пресича вътрешно, претръпваш и живота ти продължава (без него). Това може да стане дори от една негова дума или постъпка. От нещо на пръв поглед незначително. Аз се главоблъсках 3 години докато в един ден просто не ми претръпна. Сега всичко е различно :) Знам, че ще успееш, няма смисъл да коментирам този индивид, който не оценява такова прекрасно момиче. Можеш. Те много обичат така да се връщат и да ни махат рязко лепенките от раните с предтекст да ги излекуват, но всичко си остава така и нас продължава да си ни боли. Ама писва !

    ОтговорИзтриване
  2. Знаеш ли, накара ме да се замисля...Всичко е възможно стига да пожелаем.. май е време да си намисля желание :))

    ОтговорИзтриване