Срещате се случайно, по залез.
Замечтано, тя с поглед гали света.
Искаш да положиш глава на нейното рамо,
и да забравиш за всяка тъга.
Но ето виж друг мъж при нея пристига.
Държи букет във ръка.
Нежно на пръсти я вдига,
целувайки страстно всяка нейна страна.
Сърцето ти навярно разбито остава.
Сравняваш...
Чудиш как той вниманието ѝ получава.
И забравяш, че не ти, а той я направи такава,
най - щастливата жена на света.
Много, много чувствени и много тъжни стихове... Поздравления за тази поема!
ОтговорИзтриванепрекрасно пишеш много ми харесва, продължавай да пишеш и да споделяш тук с всички нас - много поздрави и до скоро
ОтговорИзтриване