петък, 11 май 2012 г.

Като клечка кибрит


Клечка кибрит, разпалена от моите сълзи.

Поглеждам назад.. Това ли си ти?
Страст не долавям,
а лицето ми под дъждовната песен жално скърби.

Навън е есен, ала сърцето ми за пролет мечтае,
и дъждът, който тихо вали,
отми местата,
през които минахме преди.

Клечка кибрит, разпалена от моите сълзи.
Изгоряла от нежност...
Прекършена надве,натри.
Търси покоя,който ти някога и дари.

Като клечка кибрит,
бавно в пламъка си изгорях..
Но не от обич,
а от страх.