Клечка кибрит, разпалена от моите сълзи.
Поглеждам назад.. Това ли си ти?
Страст не долавям,
а лицето ми под дъждовната песен жално скърби.
Навън е есен, ала сърцето ми за пролет мечтае,
и дъждът, който тихо вали,
отми местата,
през които минахме преди.
Клечка кибрит, разпалена от моите сълзи.
Изгоряла от нежност...
Прекършена надве,натри.
Търси покоя,който ти някога и дари.
Като клечка кибрит,
бавно в пламъка си изгорях..
Но не от обич,
а от страх.
"Клечка кибрит, разпалена от моите сълзи" ех какви изрази. Браво! Карат те да се замислиш!
ОтговорИзтриване