Не мога да забравям - щастие или болка....
Не мога да се правя, че няма нищо, което да ме сломи, макар че над главата ми черният облак става все по - голям и по-голям...
Не мога да лъжа себе си, че всичко е нормално, когато съм на границата между отчаянието и лудостта.
Не мога да говоря... за проблемите си, за копнежите си, за онова което ме вдъхновява.
Не мога да си се представя без теб.. Нима съществува човек без сърце.
И колкото повече мисля за това, което не мога толкава повече си казвам .. - "Не мога!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар