***

Парадокс.
След парадокс.
Противоречие.
След противоречие.
Губя целостта си...
До кога?

Сърцеразбивачката

Обичате ли да слушате музика? В онези дъждовни нощи, когато разбитото ви сърце се нуждае от надежда - онази, която вашият сърцеразбивач е отнел.

Понякога като тази вечер просто затварям очи, слушайки - нещо...каквото и да е. Иска ми се да избягам от себе си. Отчасти успявам. Звуците ме носят на място, на което не съм била... Непозната съм, но все още чувствам вина. Боже, тя ме разяжда. Не съм убила никого. Подиграх се с човек. С чувствата му. В погледа му имаше болка и презрение. Мразеше ме.  Усещах гнева му.. Но не мога да му дам, това което иска. Любов. Не мога да лъжа себе си, за да направя него щастлив. Не е редно...

Всичко избледнява. Остават само очертанията, като недовършено платно. Всеки сантиметър от тялото ми, настръхва от една нова мисъл..Тя циркулира във вените ми, от ударите на сърцето до върха на пръстите ми.. Бях се превърнала във сърцеразбивачка!

Очаквания

Лудост ли е? Луда ли съм...Хората ме смятат за организирана. Очакват да съм такава.. А и аз обичам да правя планове. Да планирам деня си. Всяка една минута.. Да разпределям времето си спрямосебе си  или някой  - в повечето случаи ...В един момент всичко е организирано, а в следващия, всеки план няма никакво значение...Вън от живота, вън от тефтерчето.. Смешно е? Но при мен е така.. Един безпорядък..Само тефтерчето остава съвършено, както и очакванията на хората!