неделя, 20 октомври 2013 г.

Тъмнина

Сънувах сън, в който търсех светлина. 
Угаснало бе слънцето - непрогледна тъмнина. 
Звездите гаснеха, една подир друга
и в недрата небесни зрееха тревога, разруха. 
Хаос настъпи и в душите човешки. 
Търсеха изход от живота мъртвешки, 
ала покварата бе тяхна приятелка стара
и доволно, боса, тя пристъпи към олтара. 
Крясък. Плясък. Безпомощни ръце. 
Безброй очи - тъмно небе.
Суетата готви се за клада,
за своите предатели - без никаква пощада.
Отнякъде задуха вяра - мираж нетраен. 
И блесна пламък - истински, омаен. 
Светлина...

вторник, 25 юни 2013 г.

Звук.

Потрепва в тишината.
Момче с протегнати ръце.
Обръща се да види в тъмнината,
отражението на своето сърце.
Не вижда нея.
Само снимка.
Образа на своите мечти
и сякаш влюбва се отново
в момичето със тъжните очи..
Вдъхновение.
Акорд.
Песента потрепва.
- Замълчи!
Градът не ще заспи отново.
Спомени долитат луди
като рой звезди,
щом музика под пръстите на пианиста
зазвучи.
- Свири, свири човече,
свири или замълчи
възпей под лунните лъчи
за силата и добротата
на момичето със тъжните очи.

неделя, 5 май 2013 г.

  Вървях по своя път устремена, когато нещо привлече погледа ми. Човек. Измежду всички онези хора - холограми, с които се разминавах по улицата само той беше реален. Истински. Красив. Можех да разбера по лицето му, че се чувства уверен. Погледът, който отправи към мен бе студен, но усетих как изгаря тялото ми. Искаше ми се да си тръгна. Знаех, че трябва... Трябваше да кажа "довиждане" на едно приключение, което все още не бе чуло   "здравей"....
    Знаех, че няма да го видя отново. В мига, в който го зърнах се бе превърнал в спомен. Перманентен. Разбрах, че понякога съдбата набелязва двама напълно различни "странници", провокирайки първичните им чувства. Влюбва ги за миг, а ги разделя с вечност. Непознати днес. Познати утре - това е моята утеха. Единствената....

четвъртък, 4 април 2013 г.

Безчувствена

Ако можех бих пуснала онази стара, черно-бяла лента, от последната ни нощ, да се повтаря отново и отново.
Ще спирам на всяка част, в която съм в прегръдките ти..Щастлива...
Ще връщам назад.
Ще си представям, че отново държиш лицето ми в ръцете си.
Ще превъртам напред, точно на моментите преди да ме целунеш.
Ще се опитам да разгадая всяка сянка в очите ти...Без преструвки.
Ще пускам лентата отново и отново...чак до сутринта.. докато сърцето ми не се изтощи от емоции.
Така ще съм готова да посрещна следващия ден...Безчувствена...

събота, 26 януари 2013 г.

Уморен ли  си ?
Аз да..
От хода на времето... от тази самота.
Уморена съм да бъда човешко същество. Уморена съм да следвам общоприетите правила - да бъда силна, да се боря, да посрещам и изпращам с усмивка... Уморена съм. Нуждая се от почивка. Да затворя очи само за миг и да забравя за всичко, което се случва около мен.
***
Иска ми се да имам време  за себе си...Само това искам..

четвъртък, 17 януари 2013 г.

***

Човек прекарва своя живот сънувайки - понякога дори с отворени очи.  Знам, че звучи някак налудничаво. Когато сънуваме чуваме най - искрените звуци на копнежа, ангелския звън на искреността, бликащите извори щастие, звънливия смях на влюбено момиче и песните, които пеят тайнствените самодиви с най - прекрасните коси, напоени с аромат на дъхави ягоди.
Виждаме смелия полет на птиците. Сякаш няма бариери, няма време, което да наруши увереността, с която летят. Виждаме красивата роза, която трепти при всеки полъх на вятъра.. Всичко е толкова простичко устроено, но същевременно толкова съвършено.
   Аз съм сънуващ човек, намиращ се на хиляди мили от своя дом. Търся себе си на една безкрайна поляна на край света. Само аз. Съвестта ми е потънала в блажено спокойствие. Паметта ми си почива от всички онези глупави неща, с които е зает всеки възрастен. Не искам да порасна. Сърцето ми съзерцава всички тези хармонични движения на природата, а душата ми - тя радостно е облегнала глава на рамото на илюзията, в която се намира. Вкус на благословия - така жадувана. Красивото намерение, което ме обгръща. То не премахва болката. Придава и друго звучене - нещо познат...
Сънувам ли? Наистина ли е възможно такова спокойствие? Наистина ли мога да докосна всичките си мечти, всичките си желания, които е трудно да изрека на глас? Ако сънувам, тогава не ме буди! Нека сънувам с отворени очи...

петък, 4 януари 2013 г.

Равносметки

Време е за равносметки и промени... Време е да изчистя килера от старото, да се отърва от всичко онова, което ми пречи да започна новата 2013 година с широка и топла усмивка. Каква беше изминалата 2012 година? На какво ме научи?..
2012 година бе всичко друго, но не и монотонна. Започнах с много грешки. Създадох нови приятелства, но и много хора напуснаха живота ми. Не ги виня. Пътя, по който аз поех беше различен от техния. Научих се да ценя малките миговете щастие - онези, които на пръв поглед изглеждат незначителни, но карат сърцето ми да се топли. 
Не мога да кажа, че съм успяла, но започнах да се уча да контролирам страха от непознатото, от необяснимото.Често бях близо до целта и точно на финала се отказвах - пак от страх. 
През 2012 година завинаги ме напусна човек, към който бях силно привързана и обичах. Но знам, че сега той е на едно по - добро място..без болка.
Започнах да отстоявам позицията си и да се боря за нея... и през цялото това време аз не спирах да търся себе си..все още не съм открила това, което търся...но смело мога да твърдя, че 2012 година бе един успешен старт.
Какво очаквам през новата 2013 година?.. 
Преди всичко здраве - след него ръка за ръка вървят успеха, щастието и любовта. Пожелавам го и на вас!