събота, 26 януари 2013 г.

Уморен ли  си ?
Аз да..
От хода на времето... от тази самота.
Уморена съм да бъда човешко същество. Уморена съм да следвам общоприетите правила - да бъда силна, да се боря, да посрещам и изпращам с усмивка... Уморена съм. Нуждая се от почивка. Да затворя очи само за миг и да забравя за всичко, което се случва около мен.
***
Иска ми се да имам време  за себе си...Само това искам..

четвъртък, 17 януари 2013 г.

***

Човек прекарва своя живот сънувайки - понякога дори с отворени очи.  Знам, че звучи някак налудничаво. Когато сънуваме чуваме най - искрените звуци на копнежа, ангелския звън на искреността, бликащите извори щастие, звънливия смях на влюбено момиче и песните, които пеят тайнствените самодиви с най - прекрасните коси, напоени с аромат на дъхави ягоди.
Виждаме смелия полет на птиците. Сякаш няма бариери, няма време, което да наруши увереността, с която летят. Виждаме красивата роза, която трепти при всеки полъх на вятъра.. Всичко е толкова простичко устроено, но същевременно толкова съвършено.
   Аз съм сънуващ човек, намиращ се на хиляди мили от своя дом. Търся себе си на една безкрайна поляна на край света. Само аз. Съвестта ми е потънала в блажено спокойствие. Паметта ми си почива от всички онези глупави неща, с които е зает всеки възрастен. Не искам да порасна. Сърцето ми съзерцава всички тези хармонични движения на природата, а душата ми - тя радостно е облегнала глава на рамото на илюзията, в която се намира. Вкус на благословия - така жадувана. Красивото намерение, което ме обгръща. То не премахва болката. Придава и друго звучене - нещо познат...
Сънувам ли? Наистина ли е възможно такова спокойствие? Наистина ли мога да докосна всичките си мечти, всичките си желания, които е трудно да изрека на глас? Ако сънувам, тогава не ме буди! Нека сънувам с отворени очи...

петък, 4 януари 2013 г.

Равносметки

Време е за равносметки и промени... Време е да изчистя килера от старото, да се отърва от всичко онова, което ми пречи да започна новата 2013 година с широка и топла усмивка. Каква беше изминалата 2012 година? На какво ме научи?..
2012 година бе всичко друго, но не и монотонна. Започнах с много грешки. Създадох нови приятелства, но и много хора напуснаха живота ми. Не ги виня. Пътя, по който аз поех беше различен от техния. Научих се да ценя малките миговете щастие - онези, които на пръв поглед изглеждат незначителни, но карат сърцето ми да се топли. 
Не мога да кажа, че съм успяла, но започнах да се уча да контролирам страха от непознатото, от необяснимото.Често бях близо до целта и точно на финала се отказвах - пак от страх. 
През 2012 година завинаги ме напусна човек, към който бях силно привързана и обичах. Но знам, че сега той е на едно по - добро място..без болка.
Започнах да отстоявам позицията си и да се боря за нея... и през цялото това време аз не спирах да търся себе си..все още не съм открила това, което търся...но смело мога да твърдя, че 2012 година бе един успешен старт.
Какво очаквам през новата 2013 година?.. 
Преди всичко здраве - след него ръка за ръка вървят успеха, щастието и любовта. Пожелавам го и на вас!