Момче с протегнати ръце.
Обръща се да види в тъмнината,
отражението на своето сърце.
Не вижда нея.
Само снимка.
Образа на своите мечти
и сякаш влюбва се отново
в момичето със тъжните очи..
Вдъхновение.
Акорд.
Песента потрепва.
- Замълчи!
Градът не ще заспи отново.
Спомени долитат луди
като рой звезди,
щом музика под пръстите на пианиста
зазвучи.
- Свири, свири човече,
свири или замълчи
възпей под лунните лъчи
за силата и добротата
на момичето със тъжните очи.
Благодаря ти за коментара :)
ОтговорИзтриванеПишеш много хубаво!
Деси
http://truedreamcatcher.blogspot.com/