неделя, 20 октомври 2013 г.

Тъмнина

Сънувах сън, в който търсех светлина. 
Угаснало бе слънцето - непрогледна тъмнина. 
Звездите гаснеха, една подир друга
и в недрата небесни зрееха тревога, разруха. 
Хаос настъпи и в душите човешки. 
Търсеха изход от живота мъртвешки, 
ала покварата бе тяхна приятелка стара
и доволно, боса, тя пристъпи към олтара. 
Крясък. Плясък. Безпомощни ръце. 
Безброй очи - тъмно небе.
Суетата готви се за клада,
за своите предатели - без никаква пощада.
Отнякъде задуха вяра - мираж нетраен. 
И блесна пламък - истински, омаен. 
Светлина...