Показват се публикациите с етикет Музикално вдъхновение. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Музикално вдъхновение. Показване на всички публикации

неделя, 20 октомври 2013 г.

Тъмнина

Сънувах сън, в който търсех светлина. 
Угаснало бе слънцето - непрогледна тъмнина. 
Звездите гаснеха, една подир друга
и в недрата небесни зрееха тревога, разруха. 
Хаос настъпи и в душите човешки. 
Търсеха изход от живота мъртвешки, 
ала покварата бе тяхна приятелка стара
и доволно, боса, тя пристъпи към олтара. 
Крясък. Плясък. Безпомощни ръце. 
Безброй очи - тъмно небе.
Суетата готви се за клада,
за своите предатели - без никаква пощада.
Отнякъде задуха вяра - мираж нетраен. 
И блесна пламък - истински, омаен. 
Светлина...

неделя, 5 май 2013 г.

  Вървях по своя път устремена, когато нещо привлече погледа ми. Човек. Измежду всички онези хора - холограми, с които се разминавах по улицата само той беше реален. Истински. Красив. Можех да разбера по лицето му, че се чувства уверен. Погледът, който отправи към мен бе студен, но усетих как изгаря тялото ми. Искаше ми се да си тръгна. Знаех, че трябва... Трябваше да кажа "довиждане" на едно приключение, което все още не бе чуло   "здравей"....
    Знаех, че няма да го видя отново. В мига, в който го зърнах се бе превърнал в спомен. Перманентен. Разбрах, че понякога съдбата набелязва двама напълно различни "странници", провокирайки първичните им чувства. Влюбва ги за миг, а ги разделя с вечност. Непознати днес. Познати утре - това е моята утеха. Единствената....

понеделник, 24 декември 2012 г.

Весели празници!

"Коледа е - време за желания, сбъднати мечти, вълшебства и любов..много любов.
 Коледа е - времето, в което дори песимиста се усмихва и се надява на чудо.
 Коледа е - време за промяна...Вътрешна...Истинска."




В тази толкова светла нощ ми се иска да ви пожелая любов, която да дарявате на околните.   Незабравими емоции, които да ви съпътстват всеки един ден. Щастие и доброта. Здраве и късмет. Обичайте! Бъдете добри!

Весели празници!


петък, 16 ноември 2012 г.

Недей

Недей..
Недей да искаш туй сърце студено,
без обич то отдавна не тупти.
Недей..
Недей ме принуждава сляпо аз да вярвам,
на твоите оправдания, лъжи.
Недей...
Недей да просиш милостиня в моя храм-душа,
дадох всичко що имам, а ти се подигра.
Недей..
Недей да търсиш онзи слънчев поглед,
в който се преплитат хиляди лъчи.
Ти открадна неговата светлина,
затова той вече не блести.
Недей..
Бъди разумен.
Прошепни тихо, че обичаш друга,
и тръгни завинаги.






събота, 10 ноември 2012 г.

..

- Днес отново я видях... Беше променена.
- Нима?
- Тя вече не е същата. Станала е  по - красива, по - чаровна. Смехът ѝ - някак по - мелодичен, звънлив, каращ те да искаш да го чуеш пак и пак, и пак. Нещо и има. Правата коса, която някога падаше свободно върху нежните ѝ рамене беше заменена от красиво оформени къдрици. Огромни електрически светкавици се разпръскваха около нея. Играеха, някак закачливо, предизвикателно, докосващо. Беше замислена, но щастлива в мислите си. Жива. Говореше с плам и във всяка дума усещах страст. Не чуваше какво я питах. Безгрижна. Истинска. Тя беше влюбена. Бях глупак, че я оставих да си тръгне, че никога не бяхме "ние"...





четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Сърцеразбивачката

Обичате ли да слушате музика? В онези дъждовни нощи, когато разбитото ви сърце се нуждае от надежда - онази, която вашият сърцеразбивач е отнел.
Понякога като тази вечер просто затварям очи, слушайки - нещо...каквото и да е. Иска ми се да избягам от себе си. Отчасти успявам. Звуците ме носят на място, на което не съм била... Непозната съм, но все още чувствам вина. Боже, тя ме разяжда. Не съм убила никого. Подиграх се с човек. С чувствата му. В погледа му имаше болка и презрение. Мразеше ме.  Усещах гнева му.. Но не мога да му дам, това което иска. Любов. Не мога да лъжа себе си, за да направя него щастлив. Не е редно...
Всичко избледнява. Остават само очертанията, като недовършено платно. Всеки сантиметър от тялото ми, настръхва от една нова мисъл..Тя циркулира във вените ми, от ударите на сърцето до върха на пръстите ми.. Бях се превърнала във сърцеразбивачка!



четвъртък, 2 август 2012 г.

Взирам се в очи-огледала...показват единствено мен.
Не виждам белезите си...само лист с имена.
Жадувам за щастието скрито в усмивките им.
Вдишам и издишам...
Тази вечер ще заспя и ще забравя.
А утре ще се събудя за нови грешки..

Животът е ...

Животът  е спирала с върхове и спадове - така поне казват. Животът е като отиващ си петък и идващ понеделник. Живот са онези малки камъчета, които ни спъват, когато сме се засилили.. Животът е копнеж, мечта и най-често блян. Животът е приятелство, влюбване, целувки, въздишки и безмерно щастие. Животът е това, към което се стремим. Животът често е несправедлив и жесток. Не можеш да се откажеш от него или да го изживееш отново. Той е само един. Животът е най - ценният подарък. Животът е единствения начин да се научиш... да живееш!

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Музика или просто..Уитни!

"I hope 
life treats you kind 
And I hope 
you have all you've dreamed of 
And I wish you joy 
and happiness 
But above all this 
I wish you love"

Има музика и МУЗИКА... Единият тип е както се казва "за маса", а другият е музика за сърцето и душата. Тази, която те кара да се почувстваш, да се докоснеш до съвършенството, да откриеш красотата във всяка една дума, да изключиш за миг тази сива реалност и да се слееш с нотите... Докато слушам тази песен, мисля че всичко, което ще напиша ще бъде излишно, а на моменти дори глупаво... Бих Ви посъветвала единствено да отворите сетивата си, да затворите очи и да оставите песента сама да говори за себе си...

сряда, 1 февруари 2012 г.

Някой като теб...

... Може би от часове се мъча да заспя.. Въртя се.. Поглеждам часовника - сякаш времето е спряло и тези стрелки не помръдват. Нещо не ми дава мира.. В главата ми започват да се блъскат сцени от миналото, без никаква хронология, като изрязана лента на стар филм. И на всякъде, във всеки един момент аз те виждам.. Стоиш на същото място,както в деня на нашата среща. Усмихваш ми се, а после поглеждаш към нея. Прегръщаш я нежно, като едно крехко цвете. Поливаш я с безброй милувки и тръгвате.. Не завивате в различни посоки, а поемате по един и същи път - път без отклонения, път на щастието.. Чак сега осъзнавам каква страхливка бях! Страхливка, която се уплаши от завоя.. и вместо да продължи с теб тя пое сама, стигайки до една улица без изход.., а ти ти просто продължи... Не ревнувам! Не желая нищо! Просто се надявам тя да ти даде щастието, което аз не успях.. И все пак аз ще се опитам да намеря някой като теб - някой, който имах и който само за миг изгубих!
Софи