Стоеше сама на една самотната гара,
жена с догоряла цигара.
Изморена от хорската врява,
тя се разголи и облече душата си в пара.
В стъпките на нощта решила бе да избяга,
от живот, който отдавна не и приляга.
С очите на блудница тя реши,
че е време животът и в нова посока да поеме.
Спомни си как се продаде цялата за пари,
с мръсни думи, обещания дори.
Разпалваше огън на места, където вали
и гасеше го със силата на своите сълзи.
Сърцето си в джоба постави,
твърде скъпо и беше за да го остави.
Разбра, че си няма нищичко вече,
и светът цял ще бъде, дори тя да бъде далече.
