Уморен ли  си ?

Аз да..

От хода на времето... от тази самота.

Уморена съм да бъда човешко същество. Уморена съм да следвам общоприетите правила - да бъда силна, да се боря, да посрещам и изпращам с усмивка... Уморена съм. Нуждая се от почивка. Да затворя очи само за миг и да забравя за всичко, което се случва около мен.

***

Иска ми се да имам време  за себе си...Само това искам..

Равносметки

Време е за равносметки и промени... Време е да изчистя килера от старото, да се отърва от всичко онова, което ми пречи да започна новата 2013 година с широка и топла усмивка. Каква беше изминалата 2012 година? На какво ме научи?..

2012 година бе всичко друго, но не и монотонна. Започнах с много грешки. Създадох нови приятелства, но и много хора напуснаха живота ми. Не ги виня. Пътя, по който аз поех беше различен от техния. Научих се да ценя малките миговете щастие - онези, които на пръв поглед изглеждат незначителни, но карат сърцето ми да се топли. 

Не мога да кажа, че съм успяла, но започнах да се уча да контролирам страха от непознатото, от необяснимото.Често бях близо до целта и точно на финала се отказвах - пак от страх. 

През 2012 година завинаги ме напусна човек, към който бях силно привързана и обичах. Но знам, че сега той е на едно по - добро място..без болка.

Започнах да отстоявам позицията си и да се боря за нея... и през цялото това време аз не спирах да търся себе си..все още не съм открила това, което търся...но смело мога да твърдя, че 2012 година бе един успешен старт.

Какво очаквам през новата 2013 година?.. 

Преди всичко здраве - след него ръка за ръка вървят успеха, щастието и любовта. Пожелавам го и на вас! 

Весели празници!

"Коледа е - време за желания, сбъднати мечти, вълшебства и любов..много любов.

 Коледа е - времето, в което дори песимиста се усмихва и се надява на чудо.

 Коледа е - време за промяна...Вътрешна...Истинска."

В тази толкова светла нощ ми се иска да ви пожелая любов, която да дарявате на околните.   Незабравими емоции, които да ви съпътстват всеки един ден. Щастие и доброта. Здраве и късмет. Обичайте! Бъдете добри!
Весели празници!

..

- Днес отново я видях... Беше променена.
- Нима?
- Тя вече не е същата. Станала е  по - красива, по - чаровна. Смехът ѝ - някак по - мелодичен, звънлив, каращ те да искаш да го чуеш пак и пак, и пак. Нещо и има. Правата коса, която някога падаше свободно върху нежните ѝ рамене беше заменена от красиво оформени къдрици. Огромни електрически светкавици се разпръскваха около нея. Играеха, някак закачливо, предизвикателно, докосващо. Беше замислена, но щастлива в мислите си. Жива. Говореше с плам и във всяка дума усещах страст. Не чуваше какво я питах. Безгрижна. Истинска. Тя беше влюбена. Бях глупак, че я оставих да си тръгне, че никога не бяхме "ние"...

Очаквания

Лудост ли е? Луда ли съм...Хората ме смятат за организирана. Очакват да съм такава.. А и аз обичам да правя планове. Да планирам деня си. Всяка една минута.. Да разпределям времето си спрямосебе си  или някой  - в повечето случаи ...В един момент всичко е организирано, а в следващия, всеки план няма никакво значение...Вън от живота, вън от тефтерчето.. Смешно е? Но при мен е така.. Един безпорядък..Само тефтерчето остава съвършено, както и очакванията на хората!

Истинска

Далеч съм от съвършенството и не се стремя да бъда такава. Но ти ме искаш перфектна, като една от онези твои скъпи играчки - лъскава, изящна, недокосната. Не съм и не мога да бъда като тях. Не съм и една от онези приказни феи, до които се будиш сутрин - с дългите ангелско руси коси, отразяващи първите слънчеви лъчи, с сини дълбоки очи и прозрачно бяла кожа. Не сбъдвам желания. Правя грешки - големи, малки. Уча  се - да живея, да обичам, да съм щастлива. Затварям сърцето си в черупка, но дарявам доверие. Живея за неизживяното, застинало в времето, в очакване да се случи... и все пак оставам за теб несъвършена, но за себе си истинска, пълноценна.

Порцелан

Тези дни  се смях много. На егоизъма, на глупостта и на целия този идиотизъм, който ни  превръща в едни бездушни хора. Повърхностни. Опитвам се да се променя или поне да потърся начин да се адаптирам към цялата тази злоба, която унищожава както вас, така и мен. Не, външно сте красиви със тези "порцеланови" изражения, усмихвате се, но вътре просто вехнете... Зная, че опита ми да бъда ваше "огледало" ще един провал, а и разбрах, че така обричам себе си.
Много от вас смятат, че хората са "закърмени" със злоба. Нима? Средата, в която живеем ни изгражда като личности, като хора... Един ден доверчивото на вид, мило дете, се превръща в егоист. Капризно в желанията си, но все още непохватно в живота то набира сили,  губейки честността и чистота за да бъде като вас, като нас. Пренебрегва всичко... дори и собствените си желания, мечти.. Детето вече не е дете. Всъщност и то не знае какво е. Моралът, който някога го е спирал, сега е зачеркнат, за да направи път на глупостта... Е, аз не съм това дете? Не искам да бъда някой друг! Аз имам свой почерк, който ме отличава от вас.. Порцелановите!

Взирам се в очи-огледала...показват единствено мен.
Не виждам белезите си...само лист с имена.
Жадувам за щастието скрито в усмивките им.
Вдишам и издишам...
Тази вечер ще заспя и ще забравя.
А утре ще се събудя за нови грешки..

Музата ми

Музата ми си отиде.. този път завинаги. Но пък не съжалявам за нищо. Целият този блог се превърна в неин отдушник. А аз продължавам напред.. Повече няма да пиша за разбити сърца, защото моето все още тупти.  От време на то спира, но това е от щастие, а не от сълзи.Затварям в кутия старите спомени и копнежи и продължавам да мечтая. Защо ли? Защото все още съм жива.

Успях

Щастлива съм! Дадох най - доброто от себе си и успях! Преборих се с единственото нещо, което бе застанало на пътя ми... ДА! Преборих себе си! Намерих съвършенството в собствените си очи и  разбрах, че всичко което правим е огледало на силата, която е заключена в нас. Отключим ли я, една единствена дума би променила изцяло живота ни към по - добро.
И макар да съзнавам, че пиша нещо несвързано се радвам, че имам възможността да споделя с вас, че надвих онази на моменти ленива част от моя характер и доказах какво мога!

Понякога

Понякога съм толкова близо до целта, която съм си поставила...
Виждам я.
Усещам я.
Мога да почувствам насладата, която тя ми носи..
Чувствам се победител.
За пръв път. От толкова време...
Но понякога всичко това е твърде относително..
Почти нереално.
Понякога? Кога ли?

Нюанси

Вечер като всяка друга! Уж всичко е толкова нормално, а в главата ми е някакъв ад.. Глупави мисли, противоречиви въпроси, думи с препинателни знаци.. От всичко по много! Поезия и проза в едно! Опитвам се правилно да начертая линиите на живота си..Напразно! Самата аз не зная от къде да започна.. От началото разбира се - Що за въпрос? Само, че къде е началото? Твърде много лица.. И всичките са навързани.. И всеки се бори - доказва на себе си колко е недостижим.Кръговрат! Всички са се изпокрили - прибират своите платна.... Да, някои от тях са недовършени, но и те не знаят как да продължат. И аз какво? Обличам пак сивите си дрехи с надеждата, че ще покоря света... Глупачка, наивница или луда? Коя от тях съм аз?
П.П. Това е текст, който описва цялото ми състояние.. Може да е хаотично, на моменти несвързано, но това са нещата, които не ми дават мира..

По залез

Срещате се случайно, по залез.

Замечтано, тя с поглед гали света.

Искаш да положиш глава на нейното рамо,

и да забравиш за всяка тъга.

Но ето виж друг мъж при нея пристига.

Държи букет във ръка.

Нежно на пръсти я вдига,

целувайки страстно всяка нейна страна.

Сърцето ти навярно разбито остава.

Сравняваш...

Чудиш как той вниманието ѝ получава.

И забравяш, че не ти, а той я направи такава,

най - щастливата жена на света.

***

Навярно се "чудиш как оцелява Тя?" - трудно, но все пак го прави... Тя е изградена от толкова много слабости, които я правят силна. На моменти е безнадежден романтик, страхливка, несигурна и толкова разсеяна. Иска ѝ се да бъде герой от роман на Остин, макар да казва, че са и твърде "сладникави". Понякога е изгубена в своите вятърничави мечти (типично за нея). Стигала е не веднъж до дъното и макар да знае, че пътя е само нагоре тя просто спира - спира да се бори и остава безмълвна. По - лесно ѝ е! Мрази очите си, защото винаги издават, когато е тъжна. Винаги чака и ще продължава да чака! Спомням си, когато разбиха сърцето ѝ дори не заплака.. Дъждът, който валеше дори не и пречеше. Просто седна на една пейка под една улична лампа. За да види той, че Тя ще продължи да го чака. Има приятели. Не са много, но знае, че те ще са там за нея. Иска ѝ се да се научи да си тръгва, тогава когато присъствието ѝ става излишно. Алергична е  към любов - престорена любов. Иска истинска, но някак повече ѝ отива състоянието "свободен електрон". Колкото ѝ да отрича миналото е нейното бъдеще, защото то съдържа отговорите на всичките грешки, които е допуснала...
И ако отново се  "чудиш как оцелява Тя?", знай че отговора не е се крие в тези редове. Самата Тя не знае..Самата аз все още ги търся..

Пролетно

Дъждовна мелодия, празна стая и светлина идваща от уличната лампа.

 Усещам малка промяна.. В себе си. 

Първият пролетен дъжд, сякаш отми натрупания песимизъм и фалшивите захарни чувства.

 Мисля, че съм готова за прераждане.. Твърде дълго зимата вилнееше в сърцето ми.

 Твърде дълго то бе парченце лед. Готова съм за нещо ново, нещо с което да създам едно ново бъдеще, и с усмивка да гледам на мразовитото минало.

Готова съм да допусна пролетта в съзнанието си.. 

              Как мечтая за истински пролетен рай! 

Срещи

Загубихме следите си още преди да се опознаем!.. Всъщност, съдбата има невероятно чувство за хумор... Винаги ни прави малки, но запомнящи се срещи - е поне за мен са такива. Например вчера! О да!.. "Пътувах към училище с обичайния рейс - този, който винаги успявах да хвана и този в който ти мразиш да се качваш. Стоях загледана в прозореца. Оставях сградите зад мен бавно да отминават. За пръв път от толкова време мислите ми бях подредени и организирани. Обикновено са разпилени хаотично.Странно! Приближавайки, поредната спирка те забелязах.. Беше впил поглед в пространството, кръстосал ръце пред гърди. Качи се. Имаше толкова свободни места, но ти избра да седнеш до мен. Не ме забеляза, дори не ме погледна - просто се усмихна, навярно на себе си. Мина доста време от последната ни среща. Тогава просто си казахме няколко думи, разминавайки се. Да! Така общувахме с теб. От разстояние... Въпреки, че изразите които използвахме един за друг бяха на моменти груби. Те летяха с голяма сила. Удряха все на едно и също място...Право в целта! Ти ликуваше, а аз се опитвах да не рухна.. Използвах маски! Хубаво, е че винаги си нося резервни... Но когато беше до мен в рейса, видях колко бе глупаво всичко това... Беше глупаво, че те обичах, беше глупаво, че играехме една игра на думи, но с различни правила. Погледнах те право в очите.. Нещо, което никога не правех, когато бях в близост до теб. И го нямаше.. Чувството за пеперуди в стомаха беше изчезнало.. Нямаше и сърцебиене..Тогава осъзнах, че с времето чувствата от несподелената ми любов се бяха изпарили. Мислех и говорих за теб по навик.. Навик, с който свикнах да живея, но в който не влагах емоции.Не те обичах, бях свикнала с твоето присъствие. Знам, че вече няма да съм същия човек, защото в мен остана малко от теб. Може би е време да те оставя да си тръгнеш. Време е да полетиш свободен, без оковите на моите чувства. Може би това бе нашата последна среща! Само времето знае..."

От мен-за мен

Какъв ден беше днешният! Емоционален ? Да - определено не липсваха емоции - както положителни, така и отрицателни. Днес, аз направих няколко важни открития, открития, които ми помогнаха да израстна, както духовно така и на години. И за да не се задълбочавам в излишни приказки, за живoта и всичко на около, просто ще споделя това, което научих.
Днешният ден ми показа, че всичко е възможно, стига наистина да повярваш \ и теб П., имам в предвид\.
Днешният ден ми показа, кои хора всъщност мога да наричам приятели с главно П. Въпреки студа, въпреки снега, те станаха, част от този красив ден, и именно те го направиха такъв. Обичам ви!
Днешният ден е денят ми даде един нов аксесоар, който с времето бях спряла да нося. Усмивката! Сякаш с всичките тези тийн-драми, бях забравила какво е да се усмихвам, бях забравила какво е щастие и как изглежда човек, когато е щастлив. Той сияе, не външно, а вътрешно.
Днешният ми даде нови сили да се боря за това ,което желая - сили, които ще използвам разумно!

Макар и малко, тези открития поставят основите, на човека който ще бъда или поне този, който се надявам да бъда. И за да бъде истински рожден ден, ще си пожелая следното.. не мъже и коли..
Пожелавам си само: Да открия себе си - направя ли го ще бъда човек, а не същество! 

Да изгубиш себе си..

Понякога просто се случва... 
Отваряш очи и осъзнаваш, че не си същия човек или може би не си този, който си искал да бъдеш. Осъзнаваш, че си в плен на навика и не можеш да избягаш от рутината.
Да експериментираш е нещо ново за теб.  
Копнееш  за нещо ново,  непознато,  добро или лошо...Всичко! 
Поглеждаш часовника, който все по - настоятелно тик-така..  Обличаш се и тръгваш. Отново и отново.. Ден след ден, месец след месец, година след година.. И всяка една сутрин се сблъскваш с въпроса "Какво стана с мен?"... Отговорът би могъл да бъде навсякъде. Но така и не се помъчих да го открия. Запалих цигара и се загледах през прозореца....Минаваха хора - нито приятели, нито познати. Просто хорица лутащи се в тъмния кръстопът на живота. И също като мен те не виждаха достатъчно ясно, за да изберат посоката на своя живот. Наляво? Надясно? Напред? А защо не назад? Всеки един от тях беше сам за себе си. Бореше се за своето оцеляване. Нараняваше. Мамеше. Понякога дори нагрубяваше. Но се успокояваше със следващия ден, че може би ще бъде по - добър. Едва ли?...И все пак те притежаваха нещо, което аз очевидно нямах - някой или може би нещо с което да споделят чувствата си и именно то им даваше нужната доза щастие за да оцелеят и идния ден.... Мамка му, толкова много им завиждах.. Осъзнах, че не съм същия човек. Осъзнах го! Знаех, че трябва да направя една малка стъпка, която да ме събуди от това състояние.Знаех, че трябва първо да преоткрия истинския смисъл на думата "Живот". Знаех, че тя не е едно съществително, че тя е нещо отвъд моя разум.. И тогава чух алармата. Изгасих цигарата с надеждата  ,че утре ще успея да дам пауза на настоящето, че ще преоткрия себе си. Но защо се заблуждавах?!?