петък, 28 февруари 2014 г.

Стоеше сама на една самотната гара,
 жена с догоряла цигара. 
Изморена от хорската врява, 
тя се разголи и облече душата си в пара.
 В стъпките на нощта решила бе да избяга, 
от живот, който отдавна не и приляга. 
С очите на блудница тя реши, 
че е време животът и в нова посока да поеме.
Спомни си как се продаде цялата за пари,
с мръсни думи, обещания дори. 
Разпалваше огън на места, където вали
 и гасеше го със силата на своите сълзи. 
Сърцето си в джоба постави,
 твърде скъпо и беше за да го остави. 
Разбра, че си няма нищичко вече,
 и светът цял ще бъде, дори тя да бъде далече.