сряда, 26 септември 2012 г.

Затварям очи... 
Пръстите ти като нежен полъх докосват онези стари спомени, които остави преди толкова време. Топлия ти дъх кара всичко в мен да настръхне. Пареща от страст, искаща. Говориш като безнадеждно влюбен с онази сладка нотка в гласа. Познавам те! Наранен си..Не искаш да си самотен. Искаш да забравиш, да отмъстиш...Знай, че този път ще е за последно, защото не ти, а аз ще си тръгна. Никога не съм искала да бъдеш нещастен, но данъкът "любов" ми е толкова непосилен. Идваш и си отиваш. Без бележка, без слова. 
Не ме мрази затова, че ще продължа... Без теб. Сама!
Отварям очи...

сряда, 19 септември 2012 г.

Истинска

Далеч съм от съвършенството и не се стремя да бъда такава. Но ти ме искаш перфектна, като една от онези твои скъпи играчки - лъскава, изящна, недокосната. Не съм и не мога да бъда като тях. Не съм и една от онези приказни феи, до които се будиш сутрин - с дългите ангелско руси коси, отразяващи първите слънчеви лъчи, с сини дълбоки очи и прозрачно бяла кожа. Не сбъдвам желания. Правя грешки - големи, малки. Уча  се - да живея, да обичам, да съм щастлива. Затварям сърцето си в черупка, но дарявам доверие. Живея за неизживяното, застинало в времето, в очакване да се случи... и все пак оставам за теб несъвършена, но за себе си истинска, пълноценна.

понеделник, 17 септември 2012 г.

Честит празник на всички носещи в себе си Мъдрост, Вяра, Надежда и Любов!

Kристален звън на училищeн звънец, дъжд за късмет и много слънчеви усмивки... ето с какво  започна първият работен ден от седмицата. Какво повече бих могла да искам. След едно доста емоционално лято това е перфектното начало... Но стига толкова за мен.
Днешният ми пост е специално посветен за всички именници носещи прекрасните имена Вяра, Надежда, Любов и  София...

Скъпи именници,
Пожелавам Ви, Вярата да бъде ваш спътник. Вярвайте! Вярвайте в себе си. Вярвайте в тайнствените шепоти на сърцето, защото то никога не греши. 
Не губете Надежда. Надеждата е безкрайна, силна. Тя побеждава всяко съмнение, тя е вашата пътеводна светлина, тя е тази която ще топли уморените ви сърца. Не я убивайте, защото тя ще ви отнеме Вярата и Любовта...
А Любовта? Обичайте хората около вас, защото благодарение на Любовта, ставаме истински творци на собствените си животи. Любовта ни прави хора. Отворете сърцата си. Тя е тук, приемете я!
Обичайте, вярвайте и се надявайте!
Честит празник!











П.П. Колкото до мен... Имах най - прекрасния имен ден. Получих невероятни пожелания, които ме накараха да се усмихна истински и да се почувствам щастлива (и най - вече благодаря на А., П., Н., и Р.,)

събота, 15 септември 2012 г.

Привет есен

Слънцето се скри зад дебелата си черна пелерина, оставяйки след себе си красиви следи. Напоследък лъчите му не успяваха да ме стоплят. Първият златен лист се отрони, изпълнявайки за последно своя танц. Лястовиците започнаха да летят все по - ниско, носени от вятъра. Знаех, че ще завали (всъщност от доста време тайничко се молех за дъжд)...Обичам мириса на дъжда! Обичам да слушам как капките тихо барабанят по прозореца. И сякаш всичко навън притихва, опиянено от спокойствие и прохлада.
Чувствам се пречистена и някак щастлива, напук на мрачното време.
Нима лятото си отива...
Готова съм за есента!
Добре дошла!