Затварям очи...
Пръстите ти като нежен полъх докосват онези стари спомени, които остави преди толкова време. Топлия ти дъх кара всичко в мен да настръхне. Пареща от страст, искаща. Говориш като безнадеждно влюбен с онази сладка нотка в гласа. Познавам те! Наранен си..Не искаш да си самотен. Искаш да забравиш, да отмъстиш...Знай, че този път ще е за последно, защото не ти, а аз ще си тръгна. Никога не съм искала да бъдеш нещастен, но данъкът "любов" ми е толкова непосилен. Идваш и си отиваш. Без бележка, без слова.
Не ме мрази затова, че ще продължа... Без теб. Сама!
Отварям очи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар